ИЗРЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; изрѝна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Покривам се с пъпки, мехурчета, петна и под., обикн. при някакво заболяване; обривам се, изприщвам се. Тончо взе, че се хвърли в една висока нацъфтяла коприва. Парливите листа го кълвяха като усойници и цялата му снага се изрина в ей такива големи плюски, но той стискаше зъби. Ст. Даскалов, СЛ, 33. Най-после сякаш беше проболедувал от тичане, устните му се бяха изринали от пришки. Ст. Даскалов, ЕС, 52. После го заболя стомах и той се сви мълчаливо, мислейки за голямата си дъщеря, чието лице се бе изринало от пъпките на срамната болест. Д. Димов, Т, 647. – Когато бех се изринал от уртикария, в болницата ми правиха опити да видят към кои съединения съм най-чувствителен, какво не понасям. Ст. Даскалов, ЕС, 9.